Автори: Арон Дейвид Милър и Адам Израелевиц, Ставайки страна във войната

Автори: Арон Дейвид Милър и Адам Израелевиц, 

Ставайки страна във войната сред Израел и Хамас, американският президент Джо Байдън в този момент наподобява като пленник на един министър-председател, който явно е сложил личното си политическо оцеляване над американско-израелските връзки и даже над ползите на своята страна. Тази седмица министър председателят Бенджамин Нетаняху сътвори мини рецесия в специфичните връзки сред Съединени американски щати и Израел, тъй като американците се въздържаха по резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за преустановяване на огъня в Газа, а това подсети на ситком в стила на Зейнфйлд „ шоу за нищо ”. Нетаняху упрекна американската администрация за гласуването и анулира визитата си във Вашингтон, дружно с делегация от най-високо равнище. Търпението на Байдън стартира да се изчерпва.

В течение на шестмесечната война, която явно не върви към своя край, президентът даде на Израел такава безусловна поддръжка, която е надмината само от поддръжката на Ричард Никсън по време на арабо-израелската война от 1973-та година. И получи доста малко в подмяна. Подобно на героя Хауърд Бийл от класическия филм „ Мрежа ” Байдън е напълно покрай репликата „ гневен съм и няма повече да понасям ”. Е, може би. Но има четири положителни аргументи за какво Байдън се въздържа да приложи преимуществото, което има и за какво даже и да го направи, то може и да не проработи.

Любовната спекулация на президента с Израел

Да оказва напън на Израел просто не е в природата на Байдън. Подобно на водача на болшинството в Сената, Чък Шумър, и при Байдън поддръжката за Израел е въпрос на нюх. Може да се спори дали президентите би трябвало да вършат политика, учредена на прочувствени предубеждения и сантименти. Но добре пристигнали в Америка! Президентите носят в Белия дом тяхната лична история, сензитивност и възгледи, насъбрани през целия им живот. Байдън сигурно не е влюбен в своя другар Нетаняху. Но той е влюбен в концепцията, хората, в сигурността на Израел. Байдън смята себе си за част от израелската история, неговата прочувствена обязаност със страната е подсилена от десетилетия на взаимоотношение с израелски водачи и усилена работа в Сената, където да бъдеш добър към Израел се разглеждаше като добра политика. Ако един-единствен обособен фактор би трябвало да изясни невероятната поддръжка на Байдън за Израел от 7-ми октомври насам, то това е точно тази прочувствена връзка. Изначалната позиция на Байдън, даже пред лицето на най-дясното държавно управление на Израел, не е да се конфронтира, а да се приспособи, да търси способи да успокои напрежението и да позволи проблемите безшумно, в случай че е допустимо, изключително що се отнася до сигурността на Израел. От всички благоприятни условия за напън, с които разполага, тази, която той въобще не желае да ползва, е да ограничи военната помощ за Израел или да сложи изискване за нея, какво остава з атова да я спре изцяло, до момента в който Израел води интервенция против Хамас в Газа и е изправен пред евентуално огромна ескалация с Хизбулла на север.

7-ми октомври промени уравнението

Каквито и да са залозите в сегашния спор за Съединени американски щати, те с амного по-големи за Израел. А това значи, че без значение какъв брой корав е натискът и убеждаването извън, израелците са подготвени да отвърнат на всички, които ги ползват. Съединени американски щати е оказвал сполучлив напън върху Израел даже по време на рецесии. Бившият американски президент Айзенхауер заплаши Израел със наказания, в случай че не изтеглят военните си елементи от Синай след арабо-израелската война през 1956-та година. Никсън и Хенри Кисинджър съумяха да накарат Израел да се въздържи от унищожаването на Третата войска на Египет, с цел да запазят опциите на египетския президент Ануар Садат за следвоенна дипломация през 1973-та година. Но нито една американска администрация или израелско държавно управление не се е изправяло пред условия като тези, при които близо шест месеца Израел води военни интервенции против терористична организация, която мазета стотици цивилни и взе заложници. За разлика от 1973-та година в този момент Съединени американски щати не посредничат в спор сред две страни, които са заинтригувани от постигането на спокойно съглашение. Израел се сблъска с организация, която е олицетворение на концепция и тази концепция е умищожаването на Израел и замяната му с ислямска страна. Наистина, на 7-ми октомври беше осъществена най-голямата терористична офанзива в историята на израелската нация и най-кървавият ден за евреите от Холокоста насам. Травмата, породена от Хамас и преместването на близо 200 000 израелци от пограничните региони се отрази на вътрешната политика по метод, по който нито един различен спор не го е причинявал – той раздруса не просто чувството на израелците за личната им сигурност, само че и нормалността на живота им. Всеки американски президент би трябвало доста да внимава и да избира борбите си извънредно деликатно, когато става въпрос да оказва напън върху публичен и политически хайлайф, който явно е решен да поддържа войната против Хамас, до момента в който не получи сигурност, че няма да има повече терористични офанзиви. В този смисъл факторът Хамас е голям. Израел не е във война със Швейцария. Значителен напън върху Израел, до момента в който Хамас дава обещание още офанзиви като тази от 7-ми октомври и държи заложници, е неосъществим.

Вътрешната политика на Израел прави нещата още по-сложни

Ако Байдън беше изправен единствено против Нетаняху, можеше по-лесно да си представим оказването на натиск  върху неизвестен водач, изгубил доверието на болшинството израелци. И да, Нетаняху е изгубил това доверие. Ако изборите бяха през днешния ден, множеството изследвания демонстрират, че той нямаше да може да сформира държавно управление. Но това не значи, че израелците се опълчват на твърдата политика на министър-председателя  при провеждането на войната против Хамас  в Газа или пък че политическите й елити са подготвени да се разграничат от тази политика. Бени Ганц, най-вероятният правоприемник на Нетаняху, към момента е част от военния кабинет и поддържа интервенцията на Израел в Рафа. Мнозинството от израелското общество не е разтревожено, нито фокусирано върху ужасяващата филантропична обстановка в Газа. Израелците не са подготвени да одобряват и гледната точка на администрацията на Байдън за това какъв брой е значимо да се приложи решението за две страни. Поне към този момент дясната коалиция на Нетаняху към момента е постоянна. Байдън е изключително известен в Израел. Но размяната на реплики сред Байдън и Нетаняху няма да убеди израелците, че министър ръководителят им е неспособен за своята служба. Опозицията на Нетаняху е фрагментаризирана както постоянно, с политици акто Гидеон Саар и Авигдор Либерман, които са движени от своите лични ползи и опитът да усилят поддръжката за себе си, преди да се отиде към избори.

Байдън не може да постави завършек на войната без съдействието на Израел

В последна сметка, с изключение на прочувствената връзка на Байдън с Израел, това, което го възпира да окаже забележителен напън на Израел или изпреварващо да накара Израел да заплати цена за водената политика, която е против ползите на Съединени американски щати, е очевидният факт, че Байдън не може да деескалира войната в Газа или да я завърши, без съдействието на Израел. Казано другояче, желае ли Байдън просто да установи нередностите или да се оправи с тях? И до момента в който му се постанова да работи с израелски министър председател, който има интерес от продължение на войната, противопоставяйки се на американските ползи, в случай че не може да смени държавното управление на Израел (а той не може), Байдън има няколко положителни варианти да се опита да работи върху казуса. Той се нуждае от Израел за постигането на договорка със заложниците – единственият път, който предлага вяра за краткотрайно прекъсване на огъня и деескалиране на спора. Той се нуждае от Израел да обезпечи филантропичната помощ за Газа. Той се нуждае от Израел, в случай че желае да смекчи плануваната от Израел офанзива в Рафа и да обезпечи отбрана на палестинците там. Ще се нуждае от Израел, каквито и съглашения да се реализиран за Газа. Честно е да се попита – дали натискът върху Израел ще забави или форсира поставените цели. Байдън имаше четири евентуални лоста за напън, с цел да покаже, че неговата администрация се опълчва на политиката на Израел, откогато стартира войната в Газа: постепенно оттегляне, ограничение на военната помощ, гласоподаване за или въздържал се по сериозните резолюции на Организация на обединените нации към Израел и гледище за прекъсване на враждебните дейности, без те да са обвързвани с договаряния или стартиране на заложниците. В последна сметка не е ясно дали някой от тези четири лоста би довел Израел по-близо до съдействие или щеше да сътвори пробойна с актуалното държавно управление, която да докара до промяната му с такова, което би следвало упътванията на Вашингтон. Нормално е да се допусна, че големият растеж на палестинските жертви и премеждия, както и филантропичната злополука, която заплашва цяла Газа с апетит, можеше да накара Байдън да бъде по-настоятелен. Но като вземем поради републиканската съпротива и наближаващите избори в Съединени американски щати, се вижда, че Байдън се въздържа от потреблението на лостовете за напън. Някои анализатори настояват, че скорошното гласоподаване „ въздържал се ” в Организация на обединените нации дава началото на политика за по-интензивен напън върху Израел. Администрацията на Байдън стартира и инспекция на изказванията на Израел, че военната помощ от Съединени американски щати не се употребява за нарушение на интернационалните филантропични закони. Предстои ни да забележим. Но един изначално произраелски президент, изправен пред нескончаем спор сред съдружник на Съединени американски щати и бунтовническа организация, ще преценя дълго, преди да скочи в огъня.

Инфо: 

Превод за " Гласове " Юлия Семир Ал-Хаким